Звезди

Звездите са огромни газови кълба. Ядрени пещи, които светят докато не
изразходят горивото си. Звездите са много различни. Размерите на някои
от тях са малко по-големи от Земята, но има и такива, които хиляди пъти я превишават. И цветът на звездите не е еднакъв. Той показва нейната
температура. Някои звезди са червени - те са най-студените, синкавите и
белите са много горещи, а жълтите като Слънцето са по средата.

Звездите се раждат в мъглявините - обширни облаци космически газ и
прах, които изобилстват в нашата и другите галактики. Под действие
на собствената си гравитация този облак се свива докато температурата и налягането му се повишат дотолкова, че да започнат термоядрени
реакции на синтез, които запалват звездата и тя започва да излъчва
светлина и топлина във всички посоки.

На тези снимки виждате две мъглявини, в които учените и днес
наблюдават образуването на звезди.

В зависимост от това как изглеждат звездите учените ги разпределят в
няколко групи:

Червени джуджета

Червените джуджета могат да бъдат от няколко до стотици пъти по-малки
от Слънцето по размер. Те светят слабо, защото температурата им на
повърхността е много ниска за една звезда - около 2 500 К. Тези звезди
могат да живеят много дълго, тъй като поради малката си маса изгарят своето гориво много бавно. Това е най-многобройната група звезди с изключение
може би само на кафявите джуджета, които са студени, умиращи звезди.
От 30-те най-близки до Слънцето звезди 21 са червени джуджета.

Жълти джуджета

Това са звезди подобни на нашето Слънце. Те имат средни размери и също
такива температури - около 5 600 К на повърхността. Те "горят" по-бавно и
могат да живеят до 10 милиарда години. В края на своя жизнен път тези
средни по размер звезди се раздуват много и се превръщат в Червени
гиганти. Когато Слънцето се превърне в червен гигант размерите му ще
достигнат до орбитата на Марс. След това тази разширена атмосфера ще
се разсее спокойно в пространството, образувайки красива планетарна
мъглявина, а остатъкът ще се свие до изключително плътна и гореща
звезда с размерите на планета и наречена бяло джудже.

Червени гиганти

Червените гиганти са етап от живота на звезди като нашето Слънце. Те са
десетки пъти по-големи по размери и имат много интересна структура -
много малко ядро и огромна протяжна атмосфера. Плътността на тази
атмосфера е хиляди пъти по-малка от плътността на земната атмосфера.
Една такава звезда е "свирепото око" на Бика - червената Алдебаран.

Когато звездата е с по-голяма маса тя може да се раздуе повече и да свети
по-силно от типичния червен гигант. Тези звезди се наричат свръхгиганти.
Две такива звезди са Бетелгейзе от красивото зимно съзвездие Орион и
Антарес от Скорпион. Бетелгейзе е около 400 пъти по-голяма по размер
от Слънцето и свети почти 20 000 пъти по-ярко от него.

Сини гиганти

Сините гиганти са много големи и компактни звезди. Те изгарят ядреното
си гориво много бързо - само за около 10 000 - 100 000 год. Те са много
ярки и повърхностната им температурата е много висока - над 35 000 К.
Тъй като са много ярки те се виждат на големи разстояния. Сините гиганти
умират много зрелищно. В края на своя жизнен път те избухват като
свръх нови - звезди, чийто блясък надвишава този на цялата галактика.

Бели джуджета

Това са много малки и много плътни звезди нажежени почти до бяло.
Рамерите им са колкото Земята, температурите около 100 000 градуса, а
масата сравнима с тази на Слънцето. Затова и плътността им е много
голяма - една кибритена кутйка от това вещество би тежала 80 тона.
Белите джуджета са крайният етап в еволюцията на звезди като Слънцето.

Неутронни звезди - пулсари

Ако звездата е с маса малко по-голяма от слънчевата, тогава тя не завършва
еволюцията си като бяло джудже, а се превръща в неутронна звезда.
Неутронните звезди са изключително компактни обекти - размерите им
не надвишават 10-20 км. Плътността им е по-голяма от тази не белите
джуджета - една чаена лъжичка от веществото им би тежала 10 млрд тона.
Освен това тези звезди се характеризират с невероятно бързо въртене
(правят по няколко обиколки около оста си за 1 секунда) и силно магнитно
поле. Излъчването на неутронната звезда е съсредоточено по направление
на магнитната и ос, затова наблюдателят ще го вижда не непрекъснато, а
на импулси - само когато тази ос при въртенето на звездата се обръща към
него. Неутронните звезди проблясват подобно на морски фарове, затова се
наричат още пулсари.

Ако искаш да разбереш какво си научил кликни тук :)