Спътници на Юпитер

Най-голямата планета в Слънчевата система има, по последни данни, 63
естествени спътника. Диаметрите им варират от 3 до 5000 км. Четирите от
тях (най-големите) са открити още през 1610 г. от Галилео Галилей и са
наречени в негова чест Галилееви – Йо, Европа, Ганимед и Калисто.
Голяма част от спътниците на Юпитер са с много малки размери (около 3 км)
и се движат по силно сплеснати орбити. За тях се предполага, че са
астероиди или комети захванати от гравитационното поле на планетата-гигант.

Йо е най-близкият до Юпитер Галилеев спътник. Рамерите му са сравними
с тези на Луната, което го прави четвърти по големина в Слънчевата
система. На Йо изригват вулкани, които покриват обширни области със сяроподобна течност, запълват пукнатини и кратери, формират езера пълни
с разтопена сяра. Повърхността на спътника е обагрена в жълто, оранжево,
червено и кафяво в зависимост от температурата. Йо е най-вулканично
активното тяло в Слънчевата система.

Европа – най-малкият Галилеев спътник е един от най-интригуващите не
само в свитата на Юпитер, но и в цялата Слънчева система. Европа поразява
с изключително гладката си ледена повърхност нашарена с множество тъмни
линии. Тук почти няма кратери и по-високи образувания.  Учените предполагат,
че под ледената повърхност, дебела около 100 км, има топъл океан от вода. За тъмните линии се счита, че са пукнатини в ледената кора, която плава върху намиращия се под нея обширен леден океан. Европа е едно от най-вероятните
места в Слънчевата система, без Земята, на което би могло да съществува
някаква форма на живот.

Ганимед  е не само най-големият спътник на Юпитер, но и в цялата Слънчева система. Диаметърът му е по-голям от този на Меркурий,  но масата му е едва половината от неговата. Ганимед е единственият от Галилеевите спътници,
който носи мъжко име. За разлика от Европа, повърхността на Ганимед се състои
от планини, долини и кратери. Формите на релефа са с тектоничен произход.

Калисто – вторият по големина спътник на Юпитер има покрита с множество кратери ледена повърхност. Всъщност той е спътникът с най-много кратери в
цялата Слънчева система. Учените предполагат, че под ледената му кора има
солен воден океан, дълбок почти 10 км.

назад